За книгата: година / Излитам от входа, поздравявайки почиващите майки на пейката след пазаруването на хранителни стоки. Една стара раница тежи на рамото ми, а в нея има невероятни неща за майки (и изобщо за всеки друг). Например истински череп на плъх. Торба с прасковени костилки - удрят със сух звук, когато прескоча бордюра. И още много интересни неща. Витка чака зад гаражите, където стоманените бръмбари пълзят помпозно в гората и разкъсват майката Земя с металните си рога. Витка няма чорап на единия крак. Но на втория - качествен, вълнен, с двата крака в сандали, както подобава на шаман. Зад гърба му го наричаха луд, глупак, идиот, но никой не би посмял да нарече Витка така в очите: юмруците му бяха уау, толкова тежки. Беше лятото, което никога не свършваше. Продължи и продължи, един вял горещ август, губейки прашните си обувки и гледайки с копнеж прашния път, който му предстои да измине. Път, който продължава вечно. Отваряйки прозореца всяка сутрин, усещах мириса на ритуала. Всичко това е Витка - неговите следи. Трябва да сме му благодарни за безкрайното лято. Все пак той е много могъщ шаман. Искам да съм същата! Господи, как искам да науча всичко това!